Развалените зъби са една от възможните причини за наднорменото тегло. Ако в устната ни кухина има развален или липсващ зъб, то това се отразява и на сдъвкването на храната, а истината е, че при щателното сдъвкване човек може да се задоволи с по-малко количество храна. Причината е, че се храним не с изяденото, а с усвоеното от организма. Така вместо да гладуваме с мъчителни диети, достатъчно е просто да дъвчем и пак да дъвчем – резултатът ще е по-малко килограми. Логиката е следната – продължителното дъвчене дава повече време на мозъка да приеме сигналите от стомаха, че е пълен. А това става след около 20 минути хранене. Ако ядем бързо и на едри несдъвкани хапки, сами можем да си представим какво огромно количество храна може да бъде погълнато за това време. Освен това при дългото дъвчене се намалява хормонът на глада грелин, който циркулира в храносмилателната ни система. С две думи – с по-малко храна се постига същото усещане за ситост. Поради тази причина и хората с развалени зъби трупат повече килограми, те просто не могат да дъвчат храната си.
Продължителното сдъвкване на храната до превръщането й в еднородна смес е основание и за добър статус на храносмилателната система, и изпитване на много по-голямо удоволствие от храната. За някои изненадващо – то е и гаранция за ненатрупването на излишни килограми. Колко пъти да се сдъвче една хапка – отговорът на специалистите е в широки граници, често се посочват 40 пъти, но нека бъдем реалисти – около 25 сдъвквания са достатъчни да я превърнат в полутечна. Важно е храната да се прехвърля от двете страни на устната кухина, за да се омеси в максимална степен със слюнката. Това пък ни припомня, че трябва да поддържаме здрави зъбите си и от двете страни.
Ензимите на слюнката разграждат скорбялата, а муцинът – слизестото вещество на слюнката, прави храната по-вкусна. Ако слюнката е малко, това може да означава, че човек или не е гладен, или вече се е наял, или храната е с лошо качество – прекалено тръпчива, безвкусна, суха.
Старателното сдъвкване ни дава възможност да изпитаме в пълнота вкуса на това, което ядем, тъй като тогава рецепторите участват в максимална степен. При бързото гълтане храната не се усвоява в пълнота от организма. Появява се възможност за гнилостно ферментиране, което е основание за натрупване на токсини. Гълтането на едро е най-неудържимо, когато сме свирепо гладни. Така че да не допускаме да изпадаме в подобни състояние чрез междинно хапване на плод или бисквита е уместно решение. Не добре сдъвканото ядене причинява оригване, подуване на корема, киселини и газове.
А чисто здравословният смисъл на това просто действие дъвченето е, че когато храната е в състояние на каша, храносмилателните органи работят без напрежение, което предотвратява или облекчава, ако вече сме ги допуснали, болести като гастрит, язва, колит. Йогите имат пословица: „Твърдата храна трябва да се пие, а течната – да се яде!“