Мъдреците са наследство от праисторическото минало на хората. Те са били необходими за сдъвкването на суровата растителна храна, която съставлявала менюто на древните хора. В процеса на еволюцията обаче, човекът започнал да яде все по-мека храна (първо сготвена, а впоследствие и рафинирана), мъдреците се оказали излишни, а челюстта започнала да намалява. Днес тя е с 10-12 см. по-малка от тази на нашите предци. Въпреки това по-голямата част от хората продължават да имат зачатъци на тези големи кътни зъби, които в някои случаи се развиват, а в други не. За тях обаче в челюстта място вече няма, затова в болшинството случаи причиняват болка и усложнения.
Основният проблем е, че мъдреците нямат предшественици сред млечните зъби.
А когато се появят – обикновено между 18 и 25- годишна възраст, челюстта вече е твърда и напълно оформена. Затова често „търсейки си място под слънцето” или по точно в устата, тези осми подред зъби растат на криво. При такова отклонение обикновено мъдрецът „засяда” в челюстта и не може да се покаже на повърхността. Под т. н. шапка от венеца попада храна, която няма как да се изчисти и се превръща в чудесна среда за развитие на микробите.