Мъдреците са наследство от праисторическото минало на хората. Те са били необходими за сдъвкването на суровата растителна храна, която съставлявала менюто на древните хора. В процеса на еволюцията обаче, човекът започнал да яде все по-мека храна (първо сготвена, а впоследствие и рафинирана), мъдреците се оказали излишни, а челюстта започнала да намалява. Днес тя е с 10-12 см. по-малка от тази на нашите предци. Въпреки това по-голямата част от хората продължават да имат зачатъци на тези големи кътни зъби, които в някои случаи се развиват, а в други не. За тях обаче в челюстта място вече няма, затова в болшинството случаи причиняват болка и усложнения.
Основният проблем е, че мъдреците нямат предшественици сред млечните зъби.
А когато се появят – обикновено между 18 и 25- годишна възраст, челюстта вече е твърда и напълно оформена. Затова често „търсейки си място под слънцето” или по точно в устата, тези осми подред зъби растат на криво. При такова отклонение обикновено мъдрецът „засяда” в челюстта и не може да се покаже на повърхността. Под т. н. шапка от венеца попада храна, която няма как да се изчисти и се превръща в чудесна среда за развитие на микробите. Започва възпаление на околната тъкан, чиито признаци са подуване, болка и изключително неприятна миризма, заради гнойния процес. Организмът често реагира на инфекцията и с повишена температура, подуване на лимфните възли и главоболие.
При появата на тези симптоми трябва без протакане да потърсим стоматолог, тъй като възпалението може да засегне и костната тъкан.
Болката е толкова силна, че до стоматологичния преглед се налага приема на обезболяващи.
Допълнително облекчение носи промивката на устата с разтвор на морска сол и вода (по 1 чаена лъжичка на чаша вода).
Лечението на възпалението се състои в разрязване на слизестта „шапка”, за да може гнойта свободно да изтече и мястото да се почисти. Ако обаче състоянието се повтори, наложително е мъдрецът да се извади.
В други случаи мъдреца се отклонява към седмия зъб, като по този начин травмира както него, така и оказва натиск върху всички останали зъби в реда, които се струпват напред. Процесът обаче започва много преди пробива на мъдреца и за да се установи трябва да се направи рентгенова снимка.
Още един проблем при мъдреците е лесно развиващия се кариес. Тъй като зъба е труднодостъпен, ежедневното миене с четка и паста не е достатъчно да отстрани насъбраната плака. Понякога емайлът на мъдреца е увреден още преди поникването – по време на срязването на слизестата „шапка”. Всичко това води до лесно развитие на кариес. Ако мястото не позволява качествено поставяне на пломба, по-добре болния зъб да се отстрани.
Изваждането на мъдреца обаче също крие риск от усложнения.
На мястото остава рана, която заздравява трудно, заради анаеробните бактерии в устата и постоянния прием на храна. За да се предотврати появата на инфекция, стоматологът обикновено предписва профилактичен курс с антибиотици, който натоварва целия организъм.
Понякога изваждането на мъдреца води до временно вцепеняване на долната челюст, което е изключително неприятно. За щастие в повечето случаи чувствителността се възвръща до няколко дни. Все пак изваждането на здрав, правилно израстващ мъдрец е неоправдано. Отстраняването му се налага само, ако застрашава здравето на останалите зъби или венеца.