Предполагаме, че и вие като нас, поне веднъж сте си задавали въпроса защо млечните ни зъби трябва да падат, или защо изобщо имаме млечни зъби. Нека сега разберем отговора на този въпрос. Заедно с вас ще се опитаме да разберем защо не ни порастват направо зъбите, с които трябва да бъдем цял живот.
Знаете ли, че млечните зъби, които имаме са общо 20, докато постоянните са 32? А знаете ли, защо?
Работата се състои в това, че когато бебето започне да има нужда от зъби (т. е., когато започне да се храни с нормалната храна, която всички ние консумираме – между 6-ия и 9-тия месец) челюстта му е все още много малка. Тя расте заедно с целия организъм на бебето. Може би сте забелязали, че когато вашите по-малки братя и сестри са били на около 6 годинки, разстоянието между зъбите им е било доста по-малко отколкото на 8 години. Това е така, защото челюстта е пораснала, но не и млечните зъби.
Интересното е, че постоянните ни зъби започват да се образуват няколко месеца след раждането ни, заедно с млечните, но не започват да растат веднага, а остават във венците ни. Те се развиват в образувание, което се намира точно под млечния зъб, който ще заместят.
Постоянните зъби започват да растат и да се показват от венците, когато станем на 6 или 7 години. Този процес на растеж се извършва през корените на млечните зъби; или по друг начин казано, когато постоянните ни зъби започнат да пробиват и да резорбират (стопяват или премахват) корените на млечните зъби и малко по малко да ги избутват от мястото им, защото без корени те няма как да се закрепят за венеца и когато голяма част от корените им е резорбирана, започват да се клатят. А когато постоянните вече почти са заели мястото на млечния зъб той пада. Така постепенно млечните зъби, един по един падат, и освобождават мястото за постоянните. Обикновено тази смяна завършва на 12 или 13 години.
Въпреки че падат на тази възраст, млечните зъби имат голяма роля за развитието на другите. Най-голямата помощ, която те оказват на постоянните зъби се крие във факта, че млечните показват „точката“ или мястото, на което всеки постоянен зъб трябва да израсте. В случаите, когато млечният зъб е изваден по-рано от необходимото (например, когато е болен и се е наложило зъболекар да го извади), постоянният зъб по-трудно се ориентира точно къде трябва да порасте и затова има вероятност да израсте накриво.
Постоянните зъби, както споменахме вече, са повече на брой от млечните. Това е така, защото при постоянните зъби има още 4. Тези допълнителни 4 зъба се наричат мъдреци, но растат много по-бавно и по-различно от останалите постоянни зъби. Те започват да растат чак между 17 и 21 години. Освен това има и голяма вероятност никога да не порастат всичките 4. Ако челюстта на някой човек е малка и пространството за мъдреците не е достатъчно, тези зъби може и никога да не се появят.
Интересното е, че тези зъби са наречени мъдреци, защото според хората, те започват да растат на тази възраст, на която човек вече би трябвало да е по-мъдър.
Любопитен факт:
Постоянните зъби израстват в същата последователност като млечните: първо предните (резците) на долната челюст, след това резците на горната челюст. След тях, на възраст между 9 и 12 години последователно се появяват предкътниците, след това кучешките зъби, а последни са кътниците.